Packard Twelve
В нощта на 12 срещу 13 октомври 1992 година, от къщата музеи на Георги Димитров е откраднат уникален „Пакард", подарен на Георги Димитров малко преди смъртта му от Сталин. Това е един от първите бронирани автомобили в света въобще. Самата идея, че важните особи трябва да бъдат превозвани в такива автомобили, се заражда в началото на 30-те години. Според сведенията; останали от тогава, българският „Пакард" е произведен в периода 1936 -1939 г. Смята се, че от тази бронирана серия тогава са направени едва около 17 автомобила.
В началото на 90-те възниква идеята автомобилът да бъде ремонтиран и показан на широката публика. Така след двуседмична профилактика колата, се появява на бял свят за първи път след няколко десетилетия. Поводът е състезанието "Писта София", последен кръг от листовия шампионат на България. Появата на "Пакард"-а се превръща в една от сензаци-ите на 1992-а.
В неделя следобед автомобилът е върнат в гаража на музея. През нощта на 12 срещу 13 октомври един от пазачите забелязва, че той излиза от музея но по-късно заявява, че е сметнал, че го изкарват за някакво мероприятие отново. Едва седмица по-късно, на 20 октомври, екипът, ремонтирал колата, идва, за да прибере инструментите си, открива, че катинарът на гаража е подменен, а автомобилът е безследно изчезнал.
В последствие е заведено следствие от трето районно столично управление, но то е прекратено поради липсата на каквито и да било доказателства. Автомобилът е обявен за издирване в Интерпол, но до момента няма никаква информация.
ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ
Дванайсет цилиндрови модели на фирма „Пакард" са произвеждани от юни 1931 до август 1939 г. - общо 6850 автомобила. На тях са се возили съветският лидер Сталин, египетският крал Фарук, мексиканският президент Карденас.
Пакард Туелв 170B е принадлежал към последната серия от 466 автомобила на дванайсет целиндровите модели. Двигателят, с цилиндрови блокове, разполо-под ъгъл 67', е имал хидравлични компенсатори за задвижване на клапаните и 10-милиметрови запалителни свещи. Независимо от двукамерния карбуратор „Стромберг" и доста високата за времето си степен на сгъстяваме (6,4), специфичната мощност на този двигател е била най-ниската (21 к.с./л) от американските модели от 1939 г. Две години по-рано на Пакардите се използвало независимо пружинно окачване на предните колела. Тъй като автомобилът е бил доста тежък, заводът е предвидил вакуумен усилвател на спирачките, а налягането в гумите на задните коле-ла се препоръчвало да се поддържа на 5,5 атмосфери. Задвижва-нето на съединителя също е било хидравлично с усилвател. Трансмисията на Пакард 170В: двудисков съединител, тристепенна предавателна кутия, хипоидно главно предаване.
Автомобилът се е отличавал със съвършена система на отопление и вентилация, с много комфортни седалки и радиоприемник. Седалките са се регулирали както по височина, така и за наклона на облегалките. Ширината на задната седалка е била 1206 мм.
Годината на производство -1939; брой на местата - 7. Двигател: брой на цилиндрите-12, работен обем - 8206 см3, клапанен механизъм - SV. Мощност - 205 к.с. (151 кВт) при 3200/мин; брой на предавките - 3; размер на гумите-8,25х16; междуосие - 3540 мм; разстояние между предните колела 1520 мм, между задните -1550 мм; масата на заредения автомобил е около 4000 кг (б.р. на-шият брониран Пакард е тежал около 7000 кг); максималната скорост - 155 км/ч; разход на гориво - 28-30 л. за 100 км път. Заводът е монтирал по-мощни двига-тели на доста тежките бронирани лимузини.
ЧЕТИРИМАТА, СА РЕСТАВРИРАЛИ АВТОМОБИЛА
Това са Валентин Бояджиев - член на БАК "Ретро", Стефан Николов - преподавател в техникум „Вилхелм Пик", Нисим Ниньо - член на БАК "Ретро" и Симеон Танушев - потомствен автомонтьор и автомобилист. Пакардът никога не е принадлежал на някоя от институциите. След смъртта на Георги Димитров колата е съхранявана в гаражи на ЦК и УБО, а през 1970 (1974) г. е прехвърлена в къщата музеи на Георги Димитров на ул. „Опълченска", в центъра на столицата. Там автомобилът не е служил като експонат. Вместо това е затворен в подземен гараж, чиито врати не са отваряни в продължение на повече от едно десетилетие.
„Пакард"-ът почти не е каран в България, а преди открадването му е навъртял 12 557 мили. Автомобилът очевидно е бил използван в Москва, тъй като върху шофьорската му седалка е имало следи от износване.
Липсвала е само капачката на бензиновата помпа. Наложило се е да си послужат с отделна помпа. Акумулаторът е бил 6 V с обратен поляритет. Цялостно е била бронирана, освен двигателя. Стъклата са били около 10 см дебели и са тежали около 200 кг. На вратите са били монтирани хидравлични крикове за вдигане и сваляне. Всички уреди по колата са работили с изключение на уреда за температурата на водата. Докато ентусиастите са работили, са внимавали за всяко болтче - автомобилът на Георги Димитров е бил уникален.
Още по-интересен е фактът, че върху десния сенник на автомобила има червена петолъчка с лампа. Която е допълнително поставена. При едно от много малкото си международни посещения (в Техеран) Сталин използва автомобил с именно подобна червена петолъчка, в същия черен цвят. Ако това се окаже вярно, стойността на автомобила автоматично се повишава неимоверно поради факта, че той е ценен не само от техническа гледна точка, но има уникална историческа стойност.
Единственото, което е останало от возилото днес, е емблемата му и емайлираните му тасове. Тогава те са свалени, за да бъдат допълнително реставрирани.
* Използвани са материали от в. "Авто Мото Свят", Ноември 1992 г. и в. "Капитал", 5 Октомври, 2002 г.
|
|