Гаражна, гаражна но отдолу беше такаа
И от тука започнаха кошмарите! Това ме подсети за реална история от средата на 80-те години, когато ходих редовно с баща ми по огледи и търгове за конфискувани коли. Та на един такъв един чичко, преди да ни пусне на плаца за огледи каза: „Другари, гледайте добре преди да внесете депозит! Не забравяйте че старата кола, е като разведената жена, добре отвън и развалена отвътре!” Единственото което ме успокояваше и успокоява, че не само аз съм я гледал тази кола, а останалите 4-ма бяха професионалисти, а и те не предположиха какви лайна са скрити!
Скрити, да скрити – умишлено или не, или просто въпрос на технологии и стопанисване – под девет кофи от тази прекрасна черна „замазка” (видима на снимките), която отне една седмица да се смъкне! Това последното го правили, като разтваряли настъргана гума в бензин и преди последния да се изпари мажеш! Под нея беше като „демонстрационна зала” за материали за корозозащита от 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век – бронз, миниум, течен метал, калай и фракционно нанасян феролит! Външни следи от всички тези обработки нямаше! Безспорно майсторите работели по нея са били добри! И не на последно място, видимо от снимките, станалия модерен в България, в началото на новото хилядолетие – шагрен. НО нищо не може да „спаси” стомана с променена темперна характиристика, наситена с кислород и обеднена на въглерод – или с други думи „обработена” с оксижен! Нагледах се на брилянтно направени такива заварки, но около тях нищоооо, останали просто заварките!
Открих уникална технология за запълване на бомбета – болкит и естествена кожа, сумарно от двете 1,5 кг. Тъпчиш, тъпчиш и колата става вечнааа – ламарината изчезваа, а пълнежаа не :D
Проследих историята на старите заварки, правени без да се махат изравнителните изолационни пана на пода – съответно разтопени от нагряването му. Тук приложих познания от практиката ми по „Склуптура”. Всичко това ме навежда на мисълта: дали пък колата не си е имала оригинален мокет и при някой заваръчен процес, след като интериорните елементи не са отстранявани, да е бил фламбиран K Но това вече няма кой да го знае!
Когато един прекрасен ден пуснаха тока и работата „закипяя” на 200%...
Отстраняване на старите кръпки започнаа... и зейнаха „пропасти”… и все по-малко здрави ламарини се виждахаа ;)
И един прекрасен ден чрез оценка на производителността ми, изчислих че ще ми трябват 30 седмици за да си изкърпя колатаа ...WOWW просто не разполагах вече с такова времее! И тук на помощ се претече Румбата :)
Eто тука документирания работен процес при него:
При Румен :)
А това са моите снимки от процеса:
След 10 седмици работа, според първоначалната ни уговорка с Румбата, колата беше готова :) С много изненади на всякакви скрити места, несъответстващи автърмаркет панели и сменени етикети в магазина в Англия. Ето малко крайни резултати, които могат да бъдат сравнени с по-ранните снимки (един ден, като имам време ще направя и няколко съпоставителни колажа по въпроса ;) )
Всичко е напаснато перфектно, такива еднакви фуги не съм мислил, че могат да се фиксират ...та направо ме е страх бояджия да я разкомплектова :|
Перфектна работа, но сагата продължиии ...търся бояджия, само трима ми отказаха, но за това пък едни от най-добрите!
Та тъкмо ми се обади един бояджия да я започва и се сетих, че преди боята е добре да си напасна лайсните и да си разпробия липсващите отвори за такива, както и планки за халогените да си сложа.
Малко шаблончета направих, доста снимки погледах, та голям мерак ми е този винилов таван :|
Голямо мерене и смятане падна на отворите за плакетите, че нали са „нови” предните калници и нямаха такива. Яко геометрия и принципа <пет пъти мери, един път дупчи> J
Ето вече и планките за халогените са сложени. По-лесно стана че имаше маркери на престилката ;)
Надявам се да съм улучил правилните места на отворитее, ноо това ще го разбера чак след боята и си легне на собственото окачване :D
През месец май 2015 г. се заех отново с търсенето на бояджия. След срещата ми с 3-ма, и проведен разговор с четвърти, видях труда на двама от тях. В крайна сметка двете неща бяха доста недовършени, за съжаление склонни да работят бяха само тези двама майстори. Отново два загубени дни по търсене на майстори, че чак до Средец ходих. Видях професионален бояджия, който боядисва само видимите части на колата, когато е в изправено положение. Такъв който не пръска шагрен, не му било работа и такъв, който не прави разлика между Glasurit и Car System. Направо се чудех кой път да хвана?! Имах и оферта за боядисване без краен срок за предаване на колата, колегата който ме заведе чакаше вече 2 години само за външно боядисване, но иначе работата перфектна. В началото на юни баща ми предложи да извършим сами най-трудоемката част от работата, а именно свалянето на не фабричните покрития, ръждите и нанасянето на антикорозионните покрития, шагрена и боядисването на купето отвътре, пода отдолу, коша, багажника отвътре и пода, калниците. Реално да остане едно външно боядисване. Закупих ръждопреобразовател на WURT, епоксиден грунд на Glasurit, една торба шкурка и така на 5-ти юли стартира самоподготовката на купето.
Първо беше коша, след това долната част на купето и т.н. Много търкане много нещо, миенето с бензин за отстраняване на смоли и шагрени край нямаше. Няколко опаковки магнезий и аспирин изпих вечер след работа. Така ден след ден, седмица след седмица, започнаха да се виждат резултатите. Още в началото се оказа че 6-те осветителни тела вътре са абсолютно недостатъчни за такава работа, та „вкарах в играта” два халогенни прожектора по 500W с цветни дефлектори отпред :)
Доволен бях от резултатите след епоксидния грунд :)
Шагрен си избрах еластичен на Car System. Много приятен на визия и лесен за нанасяне, съответно и пистолет за него си взех, е щеше уж един ден да ми е нужен и за парафиниране на кухините след боята. Всичко вървеше страшно бавно, оказа се че баща ми без мен не смее да работи, а уж той е майстора. Другоядче казано работеше се само събота и неделя, общо взето. Поне компресора работеше перфектно :) …а това благодарение на Митко Стойчев от Благоевград!
Преди шагрена отдолу и след епоксидния грунд, запълник фугите със силиконова паста на акрилна основа.
Изненадващо добре изглеждаше и фагрена :)
Дойде ред на калници, врати и капаци - шкурка след шкурка, пачка след пачка, след няколко седмици се скапаха две от шлайфмашинките... в един и същ ден! Купих си една нова, тези все пак преди години ги взех втора ръка. Така от три останах с два работещи шлайфа. Имах надежда в началото на есента да пръскаме боя, но за пореден път сметките ми излязоха криви! В процеса на работа се оказа, че двете врати трябва да ги върна при Румен за тенекиджийска работа. Под две и деално боядисани площи се появиха дупки в подсилените подгъви между пантите. И така 2 седмици off…
Докато подготвя вратите отвътре останахме „без ръце”. През тесните отвори да търкаш и мажеш си беше направо изпитание. Грундирането им отвътре също си беше приключение, разбрах защо има и малки бояджийски пистолети :| Не на последно място за поотделно пръскане на няколко елемента гаражчето ми от 30 кв. м. се оказа тесничко (e не че има малко „боклуци” в него де ;) ). Липсваше ми и екстрата на едно място да търкаме на друго да пръскаме. Така всеки път преди пръскане се започваше едно чистене с прахосмукачка. Съответно всички дограми и стени се покриваха с найлони преди пръскане. Голяма загуба на време, но какво да се прави, друго помещение нямах. Единственото преимущество се оказа двора, на който можех да търкам вратите и капаците.
Литър след литър „химия”, а краят не се виждаше. От бъркането се чувствах, като алхимик :| Хубаво беше, че се научих да пръскам грунда и шагрена сам, нещо което до сега не бях правил. Е, за боя и лак не знам дали ще се „жертвам” ;)
Дойде ноември аз вече имах много служебни ангажименти и не можех да работя, и проекта бе „замразен”. Остана почти подготвена, но без нанесено основно покритие на тавана, задните калници, задната престилка, предната и задната решетка под прозорците. Все пак държах заводските покрития да си останат (до колкото бе възможно), но всички последващи да бъдат отстранени. За да не последва оксидация всичко оголено беше пръснато с основен грунд на Car System. И един влагоабсорбатор на Церезит инсталирах, уж да поглъща влагата. Оказа се, че това примитивно съоръжение, явно със сериозна химия, върши доста добра работа :) А бе с други думи голяма играчка си бях намерил за летните месеци на 2015-та :D ...единственият бонус беше - след работа морее :) Общо по подготовката бяхме работили 22 дни.
Май 2016-та вече съм по-свободен и с желание да продължим :) 21-24-ти перфектна почивна четворка за работа. Развихме зазимения проект, който след 6-7 месеца зимуване изглеждаше перфектно.
За почти три дни доподготвихме всичко останало и пръснахме епоксидния грунд. Вече цялата е на основа, а дъното отдолу и на шагрен. Усилията започнаха да дават резултат – всичко е в един цвят B| Няма го вече синьо-зелено-оранжево-черно-сиво-бежовото нещо!
Дойде време да се поизчука тук-таме и да се започва с кита. До сега няколко майстори ми бяха казвали, че тука доста кит ще трябва. Бях си взел литрова опаковка от 1750 гр. на Car System, пък дано да стигне. И така лека полека, с чукчето, кита, контролния грунд (by the way бариерния грунд на Car System който бях взел за оголените места и кита се оказа доста добър като „контролна боя” и моята на 3M реално не я използвах, че много цапаше като графит) и метър след метър шкурка започнаха да изчезват неравностите останали от 2-3 –те удара, които се откриха по колата, както и тези от монтажните връзки на подмуняните елементи и заварки. В процеса включих и една прахосмукачка, на пълен работен ден ;) Тук там се наложи да сложа и силиконова паста за фуги. Тука вече и баща ми започна да работи сам или му беше по интересно или се почувства в свои води. Е, да наистина по някой и друг час на ден, от време на време, но все пак си беше помощ! А и нещата му се получаваха много добре. Ден след ден, имах чувството че край нямаа... все по ниски места, все непълни овали...
Започна вече да се коментира пръскането на филера и на боята, т.е. „бяха пуснали крушката в края на тунела” ;) Лошото е че изобщо не бях наясно последващите покрития дали могат да покрият разни драскотини и дребни дефектчета или не K
Винаги съм имал съмнения че в този гараж осветлението е доста лошоо ...и се оказах прав! Започнах да вадя детайлите отвън на дневна светлина и започнаха да се виждат доста дефекти. Започна се с корекции на дневна светлина. Не бяха толкова много по детайлите, но по задните калници на купето се оказа че е доста тегава работааа ...и пак на ниво подготовка.
