От време на време го раздвижвах Capri-то между Бургас и Слънчев бряг и естествено пребиваваше между събратя J
Месец май 2010 г. си я заведох у домаа J т.е. в нейния дом …както се казва „само се събу и влезе” :D Естествено и след първа баняя ;)
Изглеждаше доволна. Някакси уютно й беше а и доста широкичкоо J
През това време очаквах „Акт 16” на гаража и последващо пускане на ток.
След дълго настояване от страна на Димо Джамбазов реших да я изкарам на Ретро парад Бургас 2010 г. в натюрлих вид, макар че бях доста против. Така на 9 юли 2010 г. взех да извадя колата от гаража и да я закарам в Бургас ...но нъцкии, включваш на скорост, отпускаш съединителя и не помръдваа :D И изненадаааа „заварен” спирачен апарат за диска и малко „прекрасни” оригинални лагери на главините, и както каза баща ми „тази грес е тази дето в завода са я сложили”...
И от тука започнаха кошмарите! Това ме подсети за реална история от средата на 80-те години, когато ходих редовно с баща ми по огледи и търгове за конфискувани коли. Та на един такъв един чичко, преди да ни пусне на плаца за огледи каза: „Другари, гледайте добре преди да внесете депозит! Не забравяйте че старата кола, е като разведената жена, добре отвън и развалена отвътре!” Единственото което ме успокояваше и успокоява, че не само аз съм я гледал тази кола, а останалите 4-ма бяха професионалисти, а и те не предположиха какви лайна са скрити!
Скрити, да скрити – умишлено или не, или просто въпрос на технологии и стопанисване – под девет кофи от тази прекрасна черна „замазка” (видима на снимките), която отне една седмица да се смъкне! Това последното го правили, като разтваряли настъргана гума в бензин и преди последния да се изпари мажеш! Под нея беше като „демонстрационна зала” за материали за корозозащита от 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век – бронз, миниум, течен метал, калай и фракционно нанасян феролит! Външни следи от всички тези обработки нямаше! Безспорно майсторите работели по нея са били добри! И не на последно място, видимо от снимките, станалия модерен в България, в началото на новото хилядолетие – шагрен. НО нищо не може да „спаси” стомана с променена темперна характиристика, наситена с кислород и обеднена на въглерод – или с други думи „обработена” с оксижен! Нагледах се на брилянтно направени такива заварки, но около тях нищоооо, останали просто заварките!
Открих уникална технология за запълване на бомбета – болкит и естествена кожа, сумарно от двете 1,5 кг. Тъпчиш, тъпчиш и колата става вечнааа – ламарината изчезваа, а пълнежаа не :D
Проследих историята на старите заварки, правени без да се махат изравнителните изолационни пана на пода – съответно разтопени от нагряването му. Тук приложих познания от практиката ми по „Склуптура”. Всичко това ме навежда на мисълта: дали пък колата не си е имала оригинален мокет и при някой заваръчен процес, след като интериорните елементи не са отстранявани, да е бил фламбиран K Но това вече няма кой да го знае!
Тука някъде ме осени идеята за ТОТАЛНА РЕСТАВРАЦИЯ! И се започна гранде разглобяване! И както сме гледали на Запад, а и при колегата с Capri-тата Влади видях такова dolly, та той ми направи и на мен ...на колелата има даже и спирачки ;) Абе истината е малко по друга, намерих си готово такова в Англия за 50 GBP, но продавача се направи на интересен и вдигна цената на 80 GBP, та чак тогава Влади ми го направи по снимките на английското ;) Работата вече изглеждаше европейска, даже не предполагах че към днешна дата и разхода ще стане такъв :D НО както казал е народа: „Кефа цена няма”, а както казва Тошко Марчев: „В страстта си по някога изгаряме!”. Е все още не съжалявам за нито едно от взетите решения!
