Та тъкмо ми се обади един бояджия да я започва и се сетих, че преди боята е добре да си напасна лайсните и да си разпробия липсващите отвори за такива, както и планки за халогените да си сложа.
Малко шаблончета направих, доста снимки погледах, та голям мерак ми е този винилов таван :|
Голямо мерене и смятане падна на отворите за плакетите, че нали са „нови” предните калници и нямаха такива. Яко геометрия и принципа <пет пъти мери, един път дупчи> J
Ето вече и планките за халогените са сложени. По-лесно стана че имаше маркери на престилката ;)
Надявам се да съм улучил правилните места на отворитее, ноо това ще го разбера чак след боята и си легне на собственото окачване :D
През месец май 2015 г. се заех отново с търсенето на бояджия. След срещата ми с 3-ма, и проведен разговор с четвърти, видях труда на двама от тях. В крайна сметка двете неща бяха доста недовършени, за съжаление склонни да работят бяха само тези двама майстори. Отново два загубени дни по търсене на майстори, че чак до Средец ходих. Видях професионален бояджия, който боядисва само видимите части на колата, когато е в изправено положение. Такъв който не пръска шагрен, не му било работа и такъв, който не прави разлика между Glasurit и Car System. Направо се чудех кой път да хвана?! Имах и оферта за боядисване без краен срок за предаване на колата, колегата който ме заведе чакаше вече 2 години само за външно боядисване, но иначе работата перфектна. В началото на юни баща ми предложи да извършим сами най-трудоемката част от работата, а именно свалянето на не фабричните покрития, ръждите и нанасянето на антикорозионните покрития, шагрена и боядисването на купето отвътре, пода отдолу, коша, багажника отвътре и подкалниците. Реално да остане едно външно боядисване. Закупих ръждопреобразовател на WURT, епоксиден грунд на Glasurit, една торба шкурка и така на 5-ти юли стартира самоподготовката на купето.
Първо беше коша, след това долната част на купето и т.н. Много търкане много нещо, миенето с бензин за отстраняване на смоли и шагрени край нямаше. Няколко опаковки магнезий и аспирин изпих вечер след работа. Така ден след ден, седмица след седмица, започнаха да се виждат резултатите. Още в началото се оказа че 6-те осветителни тела вътре са абсолютно недостатъчни за такава работа, та „вкарах в играта” два халогенни прожектора по 500W с цветни дефлектори отпред :)
Доволен бях от резултатите след епоксидния грунд :)
Шагрен си избрах еластичен на Car System. Много приятен на визия и лесен за нанасяне, съответно и пистолет за него си взех, е щеше уж един ден да ми е нужен и за парафиниране на кухините след боята. Всичко вървеше страшно бавно, оказа се че баща ми без мен не смее да работи, а уж той е майстора. Другоядче казано работеше се само събота и неделя, общо взето. Поне компресора работеше перфектно :) …а това благодарение на Митко Стойчев от Благоевград!
Преди шагрена отдолу и след епоксидния грунд, запълник фугите със силиконова паста на акрилна основа.
Изненадващо добре изглеждаше и фагрена :)
Дойде ред на калници, врати и капаци - шкурка след шкурка, пачка след пачка, след няколко седмици се скапаха две от шлайфмашинките... в един и същ ден! Купих си една нова, тези все пак преди години ги взех втора ръка. Така от три останах с два работещи шлайфа. Имах надежда в началото на есента да пръскаме боя, но за пореден път сметките ми излязоха криви! В процеса на работа се оказа, че двете врати трябва да ги върна при Румен за тенекиджийска работа. Под две и деално боядисани площи се появиха дупки в подсилените подгъви между пантите. И така 2 седмици off…
Докато подготвя вратите отвътре останахме „без ръце”. През тесните отвори да търкаш и мажеш си беше направо изпитание. Грундирането им отвътре също си беше приключение, разбрах защо има и малки бояджийски пистолети :| Не на последно място за поотделно пръскане на няколко елемента гаражчето ми от 30 кв. м. се оказа тесничко (e не че има малко „боклуци” в него де ;) ). Липсваше ми и екстрата на едно място да търкаме на друго да пръскаме. Така всеки път преди пръскане се започваше едно чистене с прахосмукачка. Съответно всички дограми и стени се покриваха с найлони преди пръскане. Голяма загуба на време, но какво да се прави, друго помещение нямах. Единственото преимущество се оказа двора, на който можех да търкам вратите и капаците.
Междувременно лакирахме с промишлен лак на Dupont кадмираното окачване. И малко болтове пореставрирах аз, спешноо :)
Литър след литър „химия”, а краят не се виждаше. От бъркането се чувствах, като алхимик :| Хубаво беше, че се научих да пръскам грунда и шагрена сам, нещо което до сега не бях правил. Е, за боя и лак не знам дали ще се „жертвам” ;)
Дойде ноември аз вече имах много служебни ангажименти и не можех да работя, и проекта бе „замразен”. Остана почти подготвена, но без нанесено основно покритие на тавана, задните калници, задната престилка, предната и задната решетка под прозорците. Все пак държах заводските покрития да си останат (до колкото бе възможно), но всички последващи да бъдат отстранени. За да не последва оксидация всичко оголено беше пръснато с основен грунд на Car System. И един влагоабсорбатор на Церезит инсталирах, уж да поглъща влагата. Оказа се, че това примитивно съоръжение, явно със сериозна химия, върши доста добра работа :) А бе с други думи голяма играчка си бях намерил за летните месеци на 2015-та :D ...единственият бонус беше - след работа морее :) Общо по подготовката бяхме работили 22 дни.
